Доктор Джекил и господин Хайд

Рейтинг: 5

Oтзывов: 125

Дата издания: 1857 г.

Автор: Стивенсон Роберт

Жанр:

Количество страниц: 545

Время на чтение: 272.5 мин.

Аннотация

„Доктор Джекил и господин Хайд“ е първообраз на научна фантастика. Двамата герои са коренно различни един от друг. Авторът третира познатия философско-етичен проблем за борбата между доброто и злото в човешката натура. Тези противоположни качества са изобразени почти напълно абстрактно; забулени в тайнственост, те са подчинени на свръхестествени сили. Романът напомня някои произведения на Едгар Алън По.

Похожие книги

"Конец второго века до Рождества Христова. Последние десятилетия существования Римской республики. Гай Марий – талантливый
«Бегущая по волнам» – одно из главных произведений романтика и символиста Александра Грина. Этот роман
Многим капитанам и судовладельцам 1866 год запомнился удивительными происшествиями. С некоторого времени мореплаватели стали встречать
Герои путешествуют по трем океанам, разыскивая потерпевшего кораблекрушение шотландского патриота – капитана Гранта. В произведении широко
Знаменитый ученый случайно обнаруживает в образцах лавы из северного вулкана останки животных, исчезнувших с Земли

Отрывок

Адвокатът господин Атърсън беше човек с намръщено лице, което никога не се разведряваше от усмивка; равнодушен, скъп на думи и стеснителен в разговор, с флегматични реакции; слаб, висок, сух, мрачен и пак по своему мил. На срещи с приятели и когато виното му харесаше, нещо много човечно искреше в очите му, нещо, което наистина никога не намираше отражение в неговия говор, но което се проявяваше не само в характерния израз на лицето му след вечеря, а по-често и по-красноречиво в неговия живот. Беше строг към себе си; пиеше джин, когато бе сам, за да подтисне склонността си към хубавото вино; и въпреки че обичаше театъра, не беше прекрачил прага на нито един в продължение на двадесет години. А проявяваше подчертана търпимост към другите; понякога се интересуваше почти със завист от силната възбуда на духа, която ни тласка към злодеяния; и при всяка крайност бе по-скоро склонен да помага, отколкото да упреква. „Влече ме Каиновата ерес — казваше той по своя себичен начин; — оставям своего брата да върви към дявола, както си ще.“ При този негов характер съдбата често го правеше единствения уважаван познат с добро влияние в живота на пропадащи хора. И към такива лица, докато посещаваха кантората му, той никога не показваше ни най-малка промяна в своето поведение.

Награды и премии

Нет наград

Оставить комментарий

avatar
  Подписаться  
Уведомление о